Фийби ме научи, че не бива да се интересувам какво мислят хората Спомняте ли си епизода, в който Рейчъл се срамуваше да тича с Фийби, защото смяташе, че тича смешно. Фийби й каза, че това няма никакво значение, тъй като Прочетете повече…
С огромно удоволствие ще ви кажа, че тази година почти успях да изпълня прочитането на заплануваните 50 книги. 44/50 все пак е доста добре, имайки предвид, че от номер 5 надолу са прочетени след края на април. 2019-та е от Прочетете повече…
Когато ме питат кой е най-добрият ми приятел, отговорът на въпроса не е еднозначен. Аз самата определям себе си като личност с толкова много и разностранни интереси, че най-добрият ми приятел всъщност е сбор от хора. Каква всъщност е дефиницията Прочетете повече…
Мина цяла година от последния път, когато го срещнах. Съдбата случайно ни сблъска в асансьора на известен пловдивски мол. Не го познавах, но го познах. Необяснимо е. А и не вярвам в случайности. Не мога да повярвам, че днес го Прочетете повече…
В продължение на поста от миналата година, тази година следвам традицията да ви разкажа за списъка от филми и сериали, които гледах, и се надявам в отговор вие да ми разкажете за вашите любими и да ми препоръчате какво да Прочетете повече…
Още една година е към своя край. Поредната. Декември винаги е време за равносметка. Какво постигнах? Докъде стигнах? По-добре ли съм от миналата година по това време? Колко крачки напред и движа ли се към целта, която съм си поставила?Живеем Прочетете повече…
Винаги съм смятала, че хората се познават по петък вечерите. О, да, толкова е лесно да научиш историята на някого, ако само го попиташ какво е правил в петък. Самотата винаги стои тъжно прикрита зад силния грим и късите рокли, Прочетете повече…
Грешката на хората? Прекалено много се страхуват да не допуснат грешка. Честно, досега не съм съжалявала за нищо. Абсолютно нищичко през целия ми съзнателен живот. Е, осъзнавам, че той не е особено дълъг, но все пак. Случвало ми се е Прочетете повече…
През 2019 времето, което ми остава за четене значително нарасна. Може би просто съм го поставила по-нагоре в листа с приоритети си, но е факт, че книгите следват една след друга без почивка. В последния ден от юни съм прочела 15 книги, което е с 10 по-малко от предвиденото, но далеч повече от очакваното, имайки предвид, че постоянно съм заета с нещо. Научих се да прочитам по няколко страници всеки път, когато имам малко време за губене. Така освен че никога не скучая, успях да прочета над 10 книги в рамките на последните два месеца. Следвайки това темпо, вероятно все пак ще успея да постигна целта си от 50 книги за 2019-та година.
Животът е тъжна поредица от илюзии. Понякога колелото се върти с такъв рязък и бърз замах, че е непростимо да отлагаме миговете. Не виждаме, не чуваме, не оценяваме, забъркани в мислите и ежедневието си. Не ни вълнуват малките неща. Не Прочетете повече…