Аз съм бедствие. Бедствие под формата на жена. Буря, която застига в най-неочаквания момент и сама не знае какво да прави със себе си. И колкото повече се опитвам да се впиша в общество от сладки захаросани девойки, толкова повече се отличавам. Аз пиша, мисля и чувствам. Кое от кое по-лоши качества!
Последната седмица е така мрачна и дъждовна, че не ми се иска да правя нищо друго освен да се свия на топло в леглото и да чета книга. Удоволствието се увеличава многократно, ако до мен има шоколад и се разнася мириса на ароматна свещ. Още повече ако тя е изработена собственоръчно с подръчни материали.
„Изживей го тоя живот бе, човече.“ –все ми казват сърдито, но как?Ако си тръгна оттук, ще сгреша ли?Все съм стъпка напред, две – назад. „Изживей го тоя живот като кино“ –стига го мисли, нощем стига крои.Ако е писано да ти Прочетете повече…
Поглеждам се през огледалото на изминалата година и виждам само разлики. Дали се превърнах в жена или просто промених възгледите си? Дали се изморих да гоня вятъра или просто ми харесва уюта и топлината на камината? Дали слушам по-често разума Прочетете повече…
Да отпиваш от кафето си сутрин и вкусът на горчивата напитка да разлива спокойствие по цялото ти същество. Да поглеждаш през прозореца и без значение какво е времето – слънчево, мрачно, дъждовно, снежно или пък ветровито – да знаеш, че Прочетете повече…
Тъжно ми е за хората, които се страхуват да си тръгнат от мястото, на което не са щастливи, защото самотата ги плаши повече.
Трета поредна нощ будувам, за да изтрия следите, където сме се обичали. За трети път преглеждам дали някъде е останал спомен от присъствието ти. Май вече няма. Изчезнаха. Снимки, предмети, срещи. Убедих се. Не познавам човека, в когото си се Прочетете повече…
Събота вечер – ноември 17. Удобна тениска и клин. Небрежно вързана коса. Чипс и сода. Любима прегръдка и скучен филм. Смях. А после нещо, казано накриво. Отново смях и пак прегръдка. Любов. Събота вечер – декември 1. Спирала, грим, изкуствена Прочетете повече…
Днес ще пиша за любовта, за истината, за несправедливостта и за силата… За невъзможността да променя нещата, когато най-силно го искам. И за смисъла. Има ли въобще смисъл да ги променям, когато може би се случват за добро? Не искам Прочетете повече…
Бях забравила удоволствието просто да лежиш в леглото си и да гледаш филм, без да бързаш за нещо, без да вършиш друга задача междувременно.