В продължение на поста от миналата година, тази година следвам традицията да ви разкажа за списъка от филми и сериали, които гледах, и се надявам в отговор вие да ми разкажете за вашите любими и да ми препоръчате какво да Прочетете повече…
Още една година е към своя край. Поредната. Декември винаги е време за равносметка. Какво постигнах? Докъде стигнах? По-добре ли съм от миналата година по това време? Колко крачки напред и движа ли се към целта, която съм си поставила?Живеем Прочетете повече…
Винаги съм смятала, че хората се познават по петък вечерите. О, да, толкова е лесно да научиш историята на някого, ако само го попиташ какво е правил в петък. Самотата винаги стои тъжно прикрита зад силния грим и късите рокли, Прочетете повече…
Грешката на хората? Прекалено много се страхуват да не допуснат грешка. Честно, досега не съм съжалявала за нищо. Абсолютно нищичко през целия ми съзнателен живот. Е, осъзнавам, че той не е особено дълъг, но все пак. Случвало ми се е Прочетете повече…
През 2019 времето, което ми остава за четене значително нарасна. Може би просто съм го поставила по-нагоре в листа с приоритети си, но е факт, че книгите следват една след друга без почивка. В последния ден от юни съм прочела 15 книги, което е с 10 по-малко от предвиденото, но далеч повече от очакваното, имайки предвид, че постоянно съм заета с нещо. Научих се да прочитам по няколко страници всеки път, когато имам малко време за губене. Така освен че никога не скучая, успях да прочета над 10 книги в рамките на последните два месеца. Следвайки това темпо, вероятно все пак ще успея да постигна целта си от 50 книги за 2019-та година.
Животът е тъжна поредица от илюзии. Понякога колелото се върти с такъв рязък и бърз замах, че е непростимо да отлагаме миговете. Не виждаме, не чуваме, не оценяваме, забъркани в мислите и ежедневието си. Не ни вълнуват малките неща. Не Прочетете повече…
В онази нощ го видях за първи път. А очите му – очите му носеха хиляда обещания. Обещанията обаче са лошо нещо. Несбъдването им обикновено причинява болка. Страхувах се да погледна в тези очи. Ако го направех, рискувах да повярвам. Прочетете повече…
Аз съм бедствие. Бедствие под формата на жена. Буря, която застига в най-неочаквания момент и сама не знае какво да прави със себе си. И колкото повече се опитвам да се впиша в общество от сладки захаросани девойки, толкова повече се отличавам. Аз пиша, мисля и чувствам. Кое от кое по-лоши качества!
Последната седмица е така мрачна и дъждовна, че не ми се иска да правя нищо друго освен да се свия на топло в леглото и да чета книга. Удоволствието се увеличава многократно, ако до мен има шоколад и се разнася мириса на ароматна свещ. Още повече ако тя е изработена собственоръчно с подръчни материали.
„Изживей го тоя живот бе, човече.“ –все ми казват сърдито, но как?Ако си тръгна оттук, ще сгреша ли?Все съм стъпка напред, две – назад. „Изживей го тоя живот като кино“ –стига го мисли, нощем стига крои.Ако е писано да ти Прочетете повече…