Грешката на хората? Прекалено много се страхуват да не допуснат грешка. Честно, досега не съм съжалявала за нищо. Абсолютно нищичко през целия ми съзнателен живот. Е, осъзнавам, че той не е особено дълъг, но все пак. Случвало ми се е Прочетете повече…
През 2019 времето, което ми остава за четене значително нарасна. Може би просто съм го поставила по-нагоре в листа с приоритети си, но е факт, че книгите следват една след друга без почивка. В последния ден от юни съм прочела 15 книги, което е с 10 по-малко от предвиденото, но далеч повече от очакваното, имайки предвид, че постоянно съм заета с нещо. Научих се да прочитам по няколко страници всеки път, когато имам малко време за губене. Така освен че никога не скучая, успях да прочета над 10 книги в рамките на последните два месеца. Следвайки това темпо, вероятно все пак ще успея да постигна целта си от 50 книги за 2019-та година.
Животът е тъжна поредица от илюзии. Понякога колелото се върти с такъв рязък и бърз замах, че е непростимо да отлагаме миговете. Не виждаме, не чуваме, не оценяваме, забъркани в мислите и ежедневието си. Не ни вълнуват малките неща. Не Прочетете повече…
В онази нощ го видях за първи път. А очите му – очите му носеха хиляда обещания. Обещанията обаче са лошо нещо. Несбъдването им обикновено причинява болка. Страхувах се да погледна в тези очи. Ако го направех, рискувах да повярвам. Прочетете повече…
Аз съм бедствие. Бедствие под формата на жена. Буря, която застига в най-неочаквания момент и сама не знае какво да прави със себе си. И колкото повече се опитвам да се впиша в общество от сладки захаросани девойки, толкова повече се отличавам. Аз пиша, мисля и чувствам. Кое от кое по-лоши качества!
Последната седмица е така мрачна и дъждовна, че не ми се иска да правя нищо друго освен да се свия на топло в леглото и да чета книга. Удоволствието се увеличава многократно, ако до мен има шоколад и се разнася мириса на ароматна свещ. Още повече ако тя е изработена собственоръчно с подръчни материали.
„Изживей го тоя живот бе, човече.“ –все ми казват сърдито, но как?Ако си тръгна оттук, ще сгреша ли?Все съм стъпка напред, две – назад. „Изживей го тоя живот като кино“ –стига го мисли, нощем стига крои.Ако е писано да ти Прочетете повече…
Поглеждам се през огледалото на изминалата година и виждам само разлики. Дали се превърнах в жена или просто промених възгледите си? Дали се изморих да гоня вятъра или просто ми харесва уюта и топлината на камината? Дали слушам по-често разума Прочетете повече…
Да отпиваш от кафето си сутрин и вкусът на горчивата напитка да разлива спокойствие по цялото ти същество. Да поглеждаш през прозореца и без значение какво е времето – слънчево, мрачно, дъждовно, снежно или пък ветровито – да знаеш, че Прочетете повече…
Тъжно ми е за хората, които се страхуват да си тръгнат от мястото, на което не са щастливи, защото самотата ги плаши повече.