Остава по-малко от месец до най-любимия ми празник – Коледа. Идва време за украса, за подаръци, за семейни сбирки и вкусни ястия. Никога не съм била особено активна за празника, не съм била ентусиазирана за украсяването, нито пък съм се подготвяла с подаръци на време. Обикновено досега съм правила всичко в последния момент. Обичах просто да се наслаждавам на коледната атмосфера, без да влагам допълнителни усилия в създаването й. Избирането на подаръци в последния момент обаче винаги е било най-тежкият ми грях. Оставям времето до толкова да ме притисне, че в крайна сметка избирам просто нещо, колкото да го има. И то само за най-близките.

Тази година обаче е различно. Коледният ентусиазъм тече във вените ми и вълнението е повече от всяка минала година. По-развълнувана съм дори от времето, когато бях дете и вярвах в магията на добрия Дядо Коледа, който обикаля цялата Земя за една нощ и дарява усмивки на послушните деца. В тези времена почти не спях или се събуждах през час, за да проверя дали вече е минал. Дори се надявах, че ще успея да го хвана под елхата и най-накрая да се убедя, че наистина го има. А аз вярвах, наистина вярвах. И си го представях. С бялата брада, с червения костюм… как влиза през комина и дарява щастие.

Сега, когато пораснах и специално тази година, ключът за вълнението ми се крие не толкова в получаването, колкото в подаряването. Имам огромно желание да зарадвам не само най-близките, а и по-далечните си приятели. Тези, които по една или друга причина съм забравяла през миналите години. Искам да им подаря усмивки. Нещо малко и уникално, изработено специално за тях с цялата ми любов.

Любовта ми към ръчната изработка датира от 2009 година, когато за първи път попаднах на блог, в който авторката споделяше малките красоти, които прави сама. Влюбих се. Исках веднага да си купя материали и да започна да творя. За съжаление по това време, а и все още, ръчната изработка в България не беше толкова популярна и пазарът беше доста оскъден откъм материали. Към днешна дата нещата изглеждат по-розово, но определено има какво още да се желае. Започнах активно да се занимавам с ръчна изработка едва тази година. Това е спасението ми от натовареното ежедневие. Вечер след работа се затварям в стаята си и творя до късно, че понякога чак забравям, че имам нужда и от сън. Часовете минават неусетно, а на сутринта съжалявам, че не съм спала поне час повече. Когато дойде следващата вечер обаче, отново забравям за съня. Магията на ръчното творчество ми действа по-добре от медитация.

За напред ще се опитам да ви показвам по-голяма част от творбите си и да ви запознавам с най-различни сайтове, които ме вдъхновяват и от които черпя идеи. Ще ви давам инструкции как сами да си създадете щастие и се надявам да ви бъде интересно.

Миналата вечер беше оползотворена за плетене на една кука. Направих ето тези прекрасни панделки, които могат да бъдат използвани на ленти за коса или фиби (или каквото друго ви хрумне).

Мини панделки на една кука

Как да си ги направите сами?

Следвайте инструкциите на този линк. Ако имате проблеми с английския или с разчитането на схемата, винаги можете да се свържете с мен за съвет.
Тази панделка можете да използвате за украсяване на подарък, вместо хартиена, или като я превърнете в аксесоар за коса на дете. 🙂


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *