Със сигурност на всеки един от вас му се е случвало да попадне на кръстопът в живота. Какво значи да си на кръстопът? Това е, когато имаме два или повече избора как да постъпим в дадена ситуация. Само че ей сега точно аз съм на един от ония глухи кръстопътища насред нищото. Нали го знаете чувството, че каквото и да изберете, ще е грешно и нищо не е достатъчно удовлетворяващо, че да бъде сметнато за вярното решение? Ако не се сещате да сте го изпитвали, значи сте най-големите късметлии.

Мислех си, че няма по-лошо от това да си изпаднал в безизходна ситуация с тъжен край. Е, не мина много време, преди да се убедя, че има. Най-лошото е да си в ситуация, чийто край ти е безразличен. Да осъзнаваш двата възможни изхода и да знаеш, че нито един от тях не може да предизвика щастие или тъга у теб. Тотална апатия. Абсолютната нула на емоционалността.

Как мислите? Дали емоциите ни си имат лимит? Дали е като с мобилните данни? „Вие току-що изчерпахте месечния си лимит самота и душевна нестабилност. До края на отчетния период може да ползвате неограничено количество апатия.“ В това уравнение обаче има повече от една неизвестни величини, най-притеснителната е кога точно е краят на отчетния период на душата.

По-спокойни ли ще сте, ако ви кажа, че той все някога настъпва? Колкото и да е черно в края на тунела, колкото и черноглед да е дори самият човек, той е програмиран вечно да търси начин за себесъхранение. Това е в гените ни, в кръвта ни. Може да останем на абсолютната нула със седмици, дори с месеци и години, но на края все се появява нещо, което ни издига и вдъхва нова воля за живот. Понякога е вдъхновение, муза, желание да твориш… а ако сме много големи късметлии, може да е живо същество (било то куче или човек).

Но какво да правим, докато не знаем как да постъпим? Дори когато не знаете как да постъпите, вие все пак постъпвате някак. Дали изчаквате, дали преговаряте, дали бягате… но не спирате да действате. Вслушайте се във вътрешния си глас, останете насаме и разберете кое ви кара да се чувствате щастливи, какво бихте искали да постигнете, по кой път бихте желали да поемете. Абсолютната нула е фикция на ума ни, който е твърде изморен, за да търси изход. Но дълбоко вътре у себе си, вие го знаете прекрасно. Въпросът е – имате ли смелостта да го изберете?

Когато останах насаме със себе си, научих едно – хората са лоши, лъжат, нараняват, но животът без тях е обречен на самота и себепознание, което става ненужно само по себе си, защото няма къде да бъде приложено. Трябва не да отблъскваме всички, за да сме защитени зад стена от собствените си предразсъдъци, а да се научим да ги претегляме, за да знаем кой колко струва и колко заслужава. Но най-важното – първо трябва да претеглим себе си, да знаем цената и възможностите си, да знаем целите и мечтите си, да сме готови да бъдем егоисти, за да ги постигнем. Защото един-единствен човек е най-важен в живота ни – това сме самите ние. Този човек ще е до нас във всяка ситуация, безусловно. А много често точно за него забравяме да се грижим и да му благодарим, че ни издига отново след всяко падание.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *