Преди около девет месеца загубих редовната си работа и мисля, че това беше едно от нещата, които ми помогнаха да направя големи и важни крачки в живота си. На себе си гледам като личност, която отчаянието трудно може да догони. Аз съм от онези хора, които вярват в собствените си възможности и знаят, че могат да постигнат всичко, което пожелаят. Когато ситуацията зависи единствено от мен, всичко е под контрол. Уверена съм, че мога да се справя. На малките поражения по пътя гледам като на трамплин, който ме изстрелва в правилната посока.

Така приех и това поражение. Да, загубих работа, която обичах. Работа, която обикновено не ме натоварваше и беше в приятна атмосфера. След година и половина на това място ми беше леко тъжно да науча, че след известно време ще ставам сутрин и няма да ми се налага да отида в офиса, няма да си направя кафе там и няма да се захвана с обичайните си задължения. Предстоеше ми радикална промяна. Но какво печелех от тази загуба?

Time for break

На първо време реших да си почина, за да мога спокойно да обмисля какво ще предприема оттук нататък. Докато повечето хора се отчайват в подобни ситуации, аз реших да приема случката като знак или по-скоро като услуга. Ето ме – момичето, което от година мечтаеше за свой собствен бизнес, за идеи и за време, в което да ги развива. Вече имах времето. Идеите бръмчаха в главата ми като пчелички. Беше време да седна и да си подредя мислите.

Винаги съм харесвала да творя с ръцете си. По ирония на съдбата обаче работата ми е по-скоро логически-мисловно ориентирана, макар отново да е свързана с творчески процес. Това е и бизнесът, с който искам да се захвана. Това е последната спирка по пътя, който съм си начертала към момента. Малък бизнес за ръчно творчество. Има толкова неща, които бих правила по цял ден, дори и да не ми плащаха за това. Все си мисля, че за да е доволен човек от живота, трябва да успее да превърне в доходоносно нещото, което обича да прави най-много.

В момента работя като фрийлансер за международна компания. Доволна съм от положението, в което се намирам, защото съм една стъпка по-близо до съкровената ми мечта – сама да съм си шеф. Ще си кажете – какво повече му трябва на човек – работа от вкъщи (или от всяка точка на света) с гъвкаво работно време и добро заплащане… Просто мразя идеята някой друг да ръководи времето и проектите, върху които работя… Мразя да пропилявам времето, в което мога да развивам свободно собствените си идеи, за да работя върху чужди… Мразя да ми се налага да работя в петък до 22:00 часа, защото някой друг бърза за крайните си срокове. Като цяло не обичам изобщо да ми се налага да работя за друг и да правя нещата спрямо неговата гледна точка. Когато в главата ти бръмчат толкова много идеи е доста трудно да им кажеш „Стоп, сега трябва да работя върху чуждите.“ Чувствам, че губя време не само да развивам идеите си, но и като цяло да живея.

Защото не вярвам, че съм създадена, за да работя от понеделник до петък, от 9 до 18. Не вярвам, че съм дошла на този свят, за да прекарвам най-хубавото време от деня си, печелейки пари, които дори не мога да похарча, защото съм твърде заета да ги изкарвам. Не вярвам, че съм родена да стоя на кожен стол и да отброявам минутите до 18:00, взирайки се в екран и сменяйки за пореден път цветовете на уеб страницата на клиент с нисък усет за цветови палитри и съчетания, решен да пробва всяка глупава идея в главата си и отнемащ време, което мога да прекарам с близките и приятелите си. Не вярвам и че някой друг всъщност е дошъл на този свят, за да прекара най-хубавите си години по този или по по-лош начин.

Съжалявам, ако за някого това е перфектната идея за това как иска да прекара останалите си години. И, да, знам, че има хора, които живеят много по-зле от мен. Знам, че имам достатъчно, знам, че имам дори предостатъчно. Знам и съм благодарна за това. Ако ви се струва, че написаното по-горе е мрънкане от малко разглезено момиченце, което не е познало истински трудното в живота, ще ви контрирам.

Explore the world

Аз не мрънкам. Аз просто знам къде искам да бъда и към какво се стремя. Нима е лошо? Аз вярвам, че ми е даден един живот и че трябва да го изживея до край. Вярвам, че трябва да прекарвам повече време с близките си, които в момента са в три различни краища на света (кажете, че това е честно). Вярвам, че трябва да опозная прекрасната ни планета, да й помогна, доколкото мога – както на нея, така и на обитателите й. Вярвам, че трябва да разказвам за света и да бъда истинска част от него.

Но това може да стане само ако изляза навън, само ако възроптая срещу общоприетото, само ако не съм съгласна да робувам и да продавам времето си за пари. Защото времето е много по-ценна валута. И аз ще прекарам моето така, че да го запомня. Ще счупя стереотипа напук на всички, които не вярват, че е възможно. Границите си ги поставяме сами. А възможностите са безкрайни.

Само се моля – дано един ден не стигна дотам, че да се налага да изтрия тази статия, за да не я прочете потенциален бъдещ работодател. Дано не се завъртя пак обратно в спиралата на живота. Защото всяко завръщане в нормална работна атмосфера за мен на този етап би означавало крачка назад… А дали винаги тази крачка назад означава, че се засилваш?

Послепис: Простете, ако в статията има грешки и/или неточности. По принцип пиша правилно дори и на прима виста, но на всеки се случва да изпусне запетая или да повтори дума. Някак не ми се иска да се връщам и поправям, защото написах тези думи със сърцето и емоциите си. Там не бива да бъде нанасяна цензура.


2 Коментара

Георги Георгиев · 06.11.2018 на 17:21

Поздравления! Както за красивата сама по себе си статия, така и за това, за което разказваш в нея. А именно за трънливия път, по който си решила да поемеш, към осъществяването на мечтите си.

Моите мечти са много сходни с твоите, за които споделяш. Но за съжаление нямам нито куража, нито ясната визия как бих могъл да поема по този труден път.

В професионално отношение аз си мечтая не точно сам да съм си шеф, а по-скоро да съм част от бизнес, в който са валидни следните ключови фундаменти:

1. Да произвежда интересни и иновативни продукти (независимо дали материални или под формата на услуги);

2. Да поддържа творческа атмосфера между колегите и всеки служител по всички нива на бизнеса да се чувства като част от семейство, да позволява на всеки служител да разгърне творческия си потенциал, да дава на всеки служител усещането, че самият той е значим за бизнеса и да се чувства достатъчно необременен откъм финансови потребности и лично време;

3. Да се грижи за това клиентите на продуктите да бъдат наистина доволни от това, което получават, и да усещат, че всички техни конструктивни критики и предложения са взимани предвид.

А за личностните ми мечти – кажи-речи съвпадат с твоите. Да имам възможност да творя и да съзерцавам интересни за мен неща, да помагам на близките си, колкото мога и разбира се да имам лично време за разтоварване на съзнанието си.

Пожелавам ти да успееш да съхраниш за цял живот тази енергия, Ани!

    Anelia · 18.12.2018 на 12:39

    Благодаря ти за изчерпателния отговор, Георги! Пожелавам ти да преследваш мечтите си с хъс, докато не ги осъществиш! Иначе, знаеш какво казват – ако искаш нещо хубаво, но не го откриваш, най-добре е сам да си го създадеш! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *