Както знаете от около месец се опитвам да балансирам нещата между работата си на пълен ден и желанието си за малък личен бизнес. Да започнем оттам, че с течение на времето програмирането адски ме отегчи. Спрях да чувствам желанието да се развивам и да знам повече. Усещам, че стигнах до един предел, в който просто не бих могла да поема още. Не че ми е трудно, не че не се справям, просто вече не е моето нещо. Върша задълженията си с ужасно нежелание, а мислите ми бягат. Може би не съм попаднала на правилното място, а може би просто дойде моментът, в който трябва да сменя посоката.

Мечтая си да правя картички от 2009 година, когато за първи път видях ръчно изработени картички. А още от малка пък винаги съм имала страст към ръчната изработка. Гледах с огромен интерес предаването „Спукано гърне“ и се опитвах да си запиша всяка стъпка и всички използвани материали в една тетрадка.

И ето – 9 години по-късно най-накрая мога да се похваля, че имам добро количество материали за почти всичко, което се сетите. Имам и така дълго бленувания Биг Шот. Единственото, което нямам, е достатъчно свободно време, за да им се насладя необезпокоявано.

От известно време ми е адски трудно да стана сутрин. Разбрах, че съм прегряла, когато започнах да се събуждам в 9 без 5. Добре, че работя от вкъщи, защото трябва да започна работа в 9. Нещата следваха едно след друго, прекалено големи проекти с прекалено къси крайни срокове, много извънредни часове работа (без допълнително заплащане, но това е друга тема). И накрая след всичко това аз хапвам набързо и се залавям с истинската си страст – творчеството. Докато се усетя, часовете отминали и станало 1-2 след полунощ. Умът ми е напрегнат, мислите бушуват и въобще не мога да ги  усмиря и да легна да си почина. Така на следващия ден отново алармата е отложена няколко пъти.

Спрях да обръщам внимание на основните си нужди, просто се опитвах да свърша възможно най-много и да взема максималното от деня и на двата фронта. Часовете пред компютъра станаха безбожно дълги, погълната в работа забравях дори да пия вода, което преди известно време най-накрая успешно превърнах в навик. Хапвах това, което е възможно да стане най-бързо или просто вече е готово. Лятото се опитвах да поддържам форма, после застудя и постепенно спрях и с упражненията. Така малко по-малко всяко малко и полезно нещо, което правех за организма си, постепенно отстъпваше, за да ми позволи да използвам времето за поредната задача.

Тялото ми се приспособи към стреса и се справяше, докато миналият петък не се намерих адски изтощена и без желание за нищо. В 22:00 просто легнах и нямах сили да стана и да продължа в обичайния ритъм. И да – това е напълно нормално, защото организмът иска своето. В един момент просто бушонът гърми и знаете, че трябва да си дадете почивка, иначе не можете да продължите.

Бях забравила удоволствието просто да лежиш в леглото си и да гледаш филм, без да бързаш за нещо, без да вършиш друга задача междувременно. Бях забравила какво е да си почиваш и да четеш с часове, а не както обичайно правя – няколко страници „на крак“ и пак към задълженията. Започнах отново да правя упражнения, защото осъзнах, че тялото ми страда от липсата им – болки в гърба, липса на сила. И, ура – днес съм изпила почти литър и половина вода.

Изводът – няма нужда да се чувствате виновни, че организмът ви има нужда от почивка. Часовете, които прекарате в четене или в следобедна дрямка например, не са загуба на време. Те са презареждане на батериите. Както всяка друга машина, така и човешкият организъм има нужда да бъде употребяван правилно и да се полагат грижи за него. Ако сте работохолици като мен, не забравяйте да си напомняте, че не е грях да си починете. Два-три часа пред Netflix ще ви донесат много повече позитиви отколкото негативи, особено след дълга и тежка работна седмица.


0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *