Днес ще пиша за любовта, за истината, за несправедливостта и за силата… За невъзможността да променя нещата, когато най-силно го искам.

И за смисъла. Има ли въобще смисъл да ги променям, когато може би се случват за добро?

Не искам да разказвам тази история почти толкова болезнено силно, колкото искам да я разкажа. Но не я ли напиша, ще е разточителство на емоции…

Писането е като промивка за раните ми. Помага ми да изкарам навън цялата насъбрана мръсотия от недоизказани думи, от захвърлени чувства и от изветрели сълзи. Промивка и бич… Хиляди иглички, които се забиват на най-слабото място. Но с някои рани е така… Трябва да ги натиснеш силно, да си изболят болката, че да спрат.

Накратко – на кръстопът съм, без да имам избор. Какъв оксиморон, нали? Най-трудното нещо на този свят за мен, е да приема факта, че каквито и усилия да положа, не мога да променя ситуацията. Защото ако се опитам, ще попадна в същия омагьосан кръг, от който, след доста упорит труд, установих, че излизане няма.

Не съм склонна да се примирявам, но изглежда трябва да науча този урок, преди да продължа напред. А не е логично това „напред“ да води пак „назад“, нали?

Понякога няма правилен избор. Каквото и да направиш, ще попаднеш извън зоната си на комфорт. Избираш между едното и другото острие. Кое ще боли най-малко, кое ще боли най-кратко?

В тези случаи аз пак избирам теб и заблудата, че този път няма да си толкова болезнено горчив. Но най-лошата част от това да те избирам всеки ден, е фактът, че ти отдавна спря да ме избираш обратно…

А ако аз продължавам да го правя, накрая ще стигнем до взаимното си самоунищожение и нито единия няма да може да събере парченцата от разпиляната си душа в хаоса от прекалено силни или пък потиснати чувства.

Но ако днес съдбата ми позволи да взема само едно решение, аз бих се качила в колата ти с думите:

„Пусни ми онзи нашия Track 14 и карай към това самоунищожение, пък нека видим колко по-лошо може да стане.“ (бележка: Tom Odell – Another Love)

Защото все още не съм спряла да те избирам всеки ден. (Кога ли ще?) Но поне ще те изпиша… До края на листа или докато свърши графитът в молива ми… Все някога ще те изпиша. Или ще те продължа…


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *