Събота вечер – ноември 17. Удобна тениска и клин. Небрежно вързана коса. Чипс и сода. Любима прегръдка и скучен филм. Смях. А после нещо, казано накриво. Отново смях и пак прегръдка. Любов.

Събота вечер – декември 1. Спирала, грим, изкуствена усмивка. Накъдрена коса. Вечерен тоалет. Студ. Празнота. Лъскав клуб. Комерсиална музика, цигарен дим и алкохол. 

Залъгваме се, че пълните клубове запълват празнотите в душите ни. Но комерсиалната музика и липсата на задръжки не са превръзка за раните, където е горял пламъкът на една любов. Пеем с пълно гърло и танцуваме до изтощение не защото ни харесва, а защото се опитваме да заглушим вика за помощ на душите си. Да не мислим, да не пресмятаме. Какво е било, какво е и какво ще бъде. Просто да преминем. През нощта, през седмицата, през живота… Да не оставаме сами със себе си. Да не осъзнаваме какво сме дали и колко са ни взели.

А разликата? Не. Не е 13 дни. Разликата е една изгубена душа разстояние.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *