Трета поредна нощ будувам, за да изтрия следите, където сме се обичали. За трети път преглеждам дали някъде е останал спомен от присъствието ти. Май вече няма. Изчезнаха. Снимки, предмети, срещи. Убедих се. Не познавам човека, в когото си се превърнал. Благодаря ти, това улесни въпроса с изтриването. Може би ти ме давиш във вино, но пък аз те удавих в безразличие.

Очакванията ли са виновни да се влюбваме в най-прекрасния човек на света, а когато дойде време за край, да се разделим с напълно непознат?

Научих се. Да се събуждам с усмивка. Да се радвам. Да бъда себе си отново. Такава, каквато бях, преди да те срещна и да се изгубя между укорите, че не съм достатъчно добра, и съмненията, че не съм достатъчно важна. Взех си обратно усмивката и огъня в очите от прашния гардероб, където ги бях заровила сякаш преди векове.

Това е последното, което ти пиша. Последен ред обичам спомена за теб и край. Дишам, дишам отново.


0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *