Тъжно ми е за хората, които се страхуват да си тръгнат от мястото, на което не са щастливи, защото самотата ги плаши повече. Тъжно ми е за хората, които не познават спокойствието на здравословната любов и се борят за връзки с изтекъл срок на годност. Тъжно ми е за тези, които живеят зад предразсъдъци и не вярват в себе си и в бъдещето си, но най-вече не се наслаждават на настоящето. Боли ме истински за тези, които не намират кураж у себе си да си позволят да бъдат щастливи. За онези, които вечер лягат със страховете си и се събуждат сутрин с тревоги за предстоящото вместо с усмивка. За онези, които живеят задочно, без да си позволяват истински да се наслаждават на мига. За хората, които са твърде заети да мислят какво е било и какво ще бъде, загубени в умовете си, треперещи да не изгубят, а всъщност губят всичко – защото всичко, което имаме, е този миг. Този миг е животът ни. Този миг е възможност. Сега или никога.

Куражът е много повече от дума. Имате ли смелостта да я използвате?


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *