Да отпиваш от кафето си сутрин и вкусът на горчивата напитка да разлива спокойствие по цялото ти същество. Да поглеждаш през прозореца и без значение какво е времето – слънчево, мрачно, дъждовно, снежно или пък ветровито – да знаеш, че всичко е наред и ще бъде наред. Да вярваш истински, че това, което се случва, намира най-подходящия момент, за да се случи. И че без значение какво е то – това е най-доброто, което може да стане в този конкретен момент. Да нямаш очаквания за утре, за другия месец или за следващата година. Бъдещето да има много по-малка стойност и значение от настоящия миг. Защото именно настоящият миг е изпълнен с безброй възможности и шансове, които чакат да се осмелиш да ги грабнеш. Да слушаш импулсите на сърцето си. Да вярваш, че не можеш да сгрешиш. А дори и да сгрешиш – че поне си опитал.

Как бихте нарекли това състояние на духа?

Границата между истинското спокойствие, примесено с вяра в доброто, и пълното безразличие, изпълнено с липса на смисъл, е толкова тънка и размита, че се надявам все пак да е останал огън в сърцата ви, който да я освети, за да я откриете.

Категории: Размисли

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *