Поглеждам се през огледалото на изминалата година и виждам само разлики. Дали се превърнах в жена или просто промених възгледите си? Дали се изморих да гоня вятъра или просто ми харесва уюта и топлината на камината? Дали слушам по-често разума отколкото сърцето си или просто те успяха да постигнат консенсус? Дали препятствията по пътя ми не се случиха, за да науча най-трудния урок – как да обуздая себе си и емоциите си.

Какво ми взе изминалата година? Какво значение има, когато ми даде толкова много, че едва го пренесох със себе си в новата? Даде ми ум, сърце, душа – изцяло нови и чисти. Заличи страха и несигурността, затвори вратите, в които отдавна се взирах, очаквайки да излезе нещо ново. Отвори ми нови врати – пълни с трепети и очаквания. По-смела съм, по-отговорна, по-уверена, готова на повече рискове, поставяйки на първо място себе си и собственото си щастие.

Пиша рядко и все по-кратко, защото за щастието трудно се разказва. Докато тъгата носи със себе си мъчителни нощи и дълго стаявани думи, щастието просто Е. Можеш да го почувстваш, но не и да го напишеш.

И като се замисля – винаги съм знаела как да бъда щастлива. Може би за момент бях забравила тайната рецепта на щастието, но тя никога не е напускала съзнанието ми напълно. Питам се защо ми трябваше толкова време, за да си позволя да я използвам отново?


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *