Аз съм бедствие. Бедствие под формата на жена. Буря, която застига в най-неочаквания момент и сама не знае какво да прави със себе си. И колкото повече се опитвам да се впиша в общество от сладки захаросани девойки, толкова повече се отличавам. Аз пиша, мисля и чувствам. Кое от кое по-лоши качества! Казват, че човек няма по-голям враг от ума си. В битката с моя отдавна съм се предала. Противоречива до съвършенство.

Ноктите ми често са счупени, защото съм стояла цяла нощ на компютъра и съм се опитвала да довърша работата, която ми е останала. Косата ми не винаги е перфектна, но нямам нищо против да ме видят в този вид, защото знам, че хората, които ме гледат със сърцето си, не се интересуват от това. Другите нямат никакво значение. Предпочитам да прекарвам петък вечер (както и всяка друга) вкъщи с книга в ръка вместо по барове и кафета. Успехът означава да се стремиш винаги да надскочиш себе си, а не се измерва в материални притежания. Истинското щастие е да даваш, не да взимаш. А най-истинското, когато не мислиш колко даваш и колко взимаш. Прекрасно е, когато те разбират само с поглед и не са необходими думи. Сълзите не са нещо срамно, нито пък са проява на слабост. Силата е да дадеш възможност на някого да види слабостта ти.

Не знам коя е Златка, не се възхищавам на Николета Лозанова и не се интересувам кой е участвал в последния Биг Брадър. За сметка на това познавам творчеството на Вазов и на Стайнбек. Мога да говоря за дрехи и обувки, но винаги ще предпочета да водя разговори в дълбочина – за живота, за Космоса, за времето, за атомите, за страховете, за чувствата. Мога да чета Блага Димитрова с часове, когато съм тъжна, защото ме кара да мисля. А после почвам да чувствам и да пиша, да пиша… Когато искам да кажа нещо обикновено го изплювам директно в най-неочаквания момент. Без заобиколки. Без предварителна подготовка.

Такава съм. Различна. Дефектите са много, но аз си ги харесвам. Те ме правят завършена личност. Геройството у хората се изразява под много различни форми. Понякога то е просто да станеш от леглото сутрин и да се изправиш пред света, знаейки, че не всеки ще приеме странностите ти, но да държиш на тях с гордо вдигната глава – защото те те правят това, което си.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *