В онази нощ го видях за първи път. А очите му – очите му носеха хиляда обещания. Обещанията обаче са лошо нещо. Несбъдването им обикновено причинява болка. Страхувах се да погледна в тези очи. Ако го направех, рискувах да повярвам. А вярата води до разочарования. Да погледна беше равносилно на това да си подпиша сама смъртната присъда.

Толкова неща исках да му кажа, че думите бяха безсилни да го изразят. Но душата ми говореше вместо мен.

„Погледни ме, виж жената, която е тук пред теб тази вечер. Запомни я много добре. Не обещавам винаги да съм тази жена. Дори много по-често ще съм далеч от тази своя перфектна версия. Човек минава през много трудности в живота си. Понякога времето и обстоятелствата пречупват гледната ни точка, карат ни да казваме неща, които не мислим. Но някъде много дълбоко в мен винаги ще е тази жена, в която тази нощ ще се влюбиш.

Когато си на предела на силите си и сърцето ти е изморено, спомни си за тази нощ. Защото тази нощ за първи и последен път аз ще съм точната версия на жената, в която си влюбен, а ти ще си точно този мъж, в чийто поглед ще се давя в много от предстоящите нощи. Когато бъркаш и се губиш, когато си лош и ти липсва търпение, аз винаги ще бъда там, за да ти подам ръка и да те върна. Но ако някой ден ме изгубиш и не открия ръката ти, която ме чака, тогава ще знам. Ще знам, че си забравил за жената, която в тази нощ ти подари погледа си.“

Категории: Размисли

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *