Върху темата на този втори ден от предизвикателството си позволих да размишлявам малко по-дълго. Честно казано, интензивността на емоциите и чувствата ми винаги е била страшно силна. Понякога се чувствам дотолкова завладяна от дадено чувство, че не мога да мисля за нищо друго или да извършвам ежедневните си задачи. Чувството, разбира се, може да бъде както положително, така и отрицателно.

Тъй като идеята на блога ми е да вдъхва по-скоро положителна енергия на читателите си, реших и тук да запазя този дух. Нещо, към което изпитвам особено силни чувства, в момента е личностното развитие и самоусъвършенстване. В последната година съм се посветила почти изцяло на каузата, като се опитвам да прилагам идеите не само върху себе си, но да вдъхновявам и приятелите си. А и читателите чрез средствата на онлайн комуникацията.

В какво се състои мнението ми по въпроса? Смятам, че човек трябва непрекъснато да се стреми да се развива и да се превръща в по-добра версия на себе си. Смятам, че винаги, когато правим даден избор, трябва първо да изхождаме от идеята, че живеем само веднъж. Освен това трябва да се опитваме да грабим от живота с пълни шепи – всяка възможност, всеки шанс, всеки слънчев лъч, всяка усмивка, всяка целувка, всяка прегръдка. Всичко това са малките радости на един не чак толкова дълъг живот. Да прочетеш дълго отлагана книга, да станеш посред нощ, защото приятел има щура идея, да направиш първата крачка към някого, когото харесваш. Това е животът, за който някой ден ще бъдеш благодарен, че си изживял.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *