Четенето винаги е било моята страст. Мога да прекарам часове в компанията на любима книга, без да имам нужда да правя нещо друго. Никога не съм разбирала хората, които не са опиянени от магията на четенето. За мен живот без книги би бил изключително празен. Винаги съм си мислела дали ако някой ден попадна в затвора, ще ми позволят поне да си взимам книги за четене. Това би направило всяко преживяване една идея по-поносимо.

Любимите ми книги са много. Плакала съм, ядосвала съм се и съм се страхувала заедно с любимите си герои. Книгите в живота ми често са идвали под формата на послание. Започвам да чета даден роман и изведнъж се оказва, че развитието му много напомня на настоящите ситуации в моя живот. Така усещам книгата по-дълбоко и имам възможност да си извлека поуките от нея. Някои от книгите, които са дошли в особено подходящ момент, са тези на Блага Димитрово. Особено „Урания“ и „Пътуване към себе си“. Докато съм ги чела съм се чудела как е възможно такова голямо съвпадение между написаното и размишленията ми.

„Пътуване към себе си“ е книгата, която избирам за отговор на днешния ден от предизвикателството. Чела съм я няколко пъти, като при всеки препрочит съм откривала по нещо ново. По ирония на съдбата или пък съвсем не случайно винаги съм достигала отново до нея в тежки периоди. Може би тази книга е пътепоказател в живота ми. Обичам я много, но в момента чувствам, че не бих я прочела за пореден път. Може би вече ми е дала онова, което е имала. А ако някой ден отново се намеря сред страниците й, вярвам, че отново ще намери правилните думи за мен в точния момент. 🙂


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *