Грешката на хората? Прекалено много се страхуват да не допуснат грешка.

Честно, досега не съм съжалявала за нищо. Абсолютно нищичко през целия ми съзнателен живот. Е, осъзнавам, че той не е особено дълъг, но все пак. Случвало ми се е приятел да ми каже „Съжалявам, че пропуснах този и онзи шанс, може би трябваше да не мисля толкова и да се впусна в тази история.“ На фона на тези оплаквания – ето ме мен. Момичето, което не съжаляваше за нищо. Не че не съм страдала, не че не съм била тъжна. О, била съм много пъти. Просто времето прекалено бързо успяваше да изтрие следите по разбитото ми сърце. Връщайки се назад, виждам, че всичко, което съм правила или не съм правила, ме е довело до нещо далеч по-добро. Движейки се на гребена на вълната, винаги съм запазвала в сърцето си тази увереност – на мен нещата винаги ми се подреждат, така че в крайна сметка е невъзможно да допусна грешка. Всичко, което правя, е, за да ме доведе в правилния момент на правилното място. Колко смешни сме хората, когато така надценяваме себе си!

Представете си изненадата ми, когато открих, че никой не е застрахован срещу грешки. Представете си изражението ми, когато разбрах колко болезнено се пада от високото. О, да! В тази история злодеят ще е не друг, а аз самата. Вещицата, която поведе ума си на война срещу сърцето.

Надявам се, че си спомняте за войната, за която ви разказах преди месец-два. Войната, която никога не съм искала да водя. Войната, която уж бях спечелила. Е, познайте какво – не съм. Не съм печелила нищо. Нито последната битка, нито която и да било от останалите. Войната развърши с разгром на последните останали парченца сърце у мен. Накара ме да намразя самата себе си, че допуснах да бъда въвлечена.

Разбрах отговора на въпроса за какво трябва да се моли един човек. Трябва да се моли да разбере чувствата си, преди да е станало прекалено късно, за да ги изрази.

За какво ти е мойта любов закъсняла,
когато на рани прободе те цял?
Пази във сърцето си, което съм дала,
и в мойто ти винаги имаш си дял.

За какво ти е мойта любов безметежна,
ти вероятно гониш страстна любов.
В сърцето ти нейде гори тайна надежда
да чуеш на новата топлия зов.

За какво ти е моето разкаяние,
аз знам, че сгреших безрезервно.
Но вярвах дълбоко, че мойто деяние
на двама ни ще помогне неизменно.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *