Никога не съм си мислила, че ще пиша по толкова сериозна тема, а още по-малко ми е минавало през ума, че някога ще се наложи да изживея ужаса, който настъпи в световен мащаб през последните няколко месеца. Това най-вероятно ще е първото и последно нещо, което ще кажа по темата, затова исках да събера и подредя мислите си, преди да го направя.

През годините съм прочела много романи, като не малка част от тях са имали апокалиптични сюжети. Краят на света и ужасите, които могат да споходят човечеството при настъпването му, са често срещана тема в художествената литература. Напрежението, което са пораждали у мен тези романи, неизменно е било следвано от облекчението, когато затворя книгата и осъзная, че всичко е било само творение на въображението на автора. Винаги съм изпитвала безкрайна благодарност, че това не се случва в действителност и съм си задавала въпроса: „Добре де, но какво ако?“

Тежките въпроси обаче никога не получават отговора си предварително. Обикновено той идва, когато реалността те сблъска с тях.

Днес светът е изправен пред криза, която разтърси съвременното ни общество, ужасът с име COVID-19. Съвременните хора не умеят да се справят с кризисни ситуации от този мащаб и действията ни го показват с всяка изминала минута. Лошото е, че вече няма време да си задаваме въпроса „Какво ако?“, сега ни остава единствено възможността да мислим и действаме трезво. За да се спасим. За да имаме възможност отново да се радваме на благата, които до вчера приемахме за даденост.

Разочарована съм, защото въпреки начинът ни на живот, все още у мен се таеше надеждата, че сме разумно общество, което ще съумее да вземе правилните решения. Преди две седмици, навръх националния ни празник 3 Март, всички се кълняха в патриотизъм пред паметника на Шипка или из социалните мрежи. Днес, когато сме изправени пред възможността да докажем думите си, реакцията е противоположната на онова, което би следвало да бъде. Днес всички, пазаруващи из големите супермаркети в промишлени количества, както и онези, посетили клубовете и кафенетата при обявена карантина, доказаха, че живеем сред общество, в което на никого не му пука за другия. По-лошото е, че не му пука дори за себе си или пък с типичния си балкански манталитет просто смята, че е застраховано срещу общата съдба. Страхувам се каква е съдбата на народ, който е силно възмутен срещу мерките, които се взимат, за да се запази здравето и сигурността му. Страхувам се, наблюдавайки сред какви хора живеем – хора, които не приемат, че някой може би е по-наясно от тях, защото, виждаш ли, откъде накъде пък ще им се казва какво да правят.

Наистина ли цените здравето си толкова малко? Наистина ли държите толкова на родителите си, на бабите и дядовците си, за които би могло да има наистина тежки последствия, дори те да не застигнат самите вас в такава степен? Наистина ли присъствието ви в чалготека в събота вечер е толкова по-важно от това да се запази живота на още стотици хора? Смятате ли, че си заслужава да прекарате един рискован час в опушено кафене, пред това да постоите вкъщи и да прочетете някоя хубава книга? Толкова ли би навредила на социалния ви живот карантината от две седмици? Наистина ли смятате, че това е най-тежкото нещо, пред което ще ви се наложи да се изправите?

Стегнете се и помислете сега, докато още имате време! Позволете ми да повярвам, че не сме напълно изгубени сред глупавите си представи, че не сме загубили ценностната си система безвъзвратно. Направете нещо добро за другите и за себе си днес. Оценете хората, които са там навън и се борят срещу опасността, които се налага да не спят с дни и часове, за да успеят да запазят вашия и живота на приятелите и семействата ви.

А когато всичко това отмине благополучно – започнете да оценявате малките неща. Слънцето, разходката в парка, звездите, възможността да отидете на работа сред хора, да ползвате градския транспорт, да отидете на кино, да прегръщате, да целувате! Все неща, които приемаме за даденост, все неща, които са ни отнети, поне за следващия месец. А всъщност най-важните неща в живота. И обещавам ви – ако сме разумни, ще ги имаме отново. 🙂


0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *