Бедствие с име на жена

Аз съм бедствие. Бедствие под формата на жена. Буря, която застига в най-неочаквания момент и сама не знае какво да прави със себе си. И колкото повече се опитвам да се впиша в общество от сладки захаросани девойки, толкова повече се отличавам. Аз пиша, мисля и чувствам. Кое от кое по-лоши качества!

През призмата на една изминала година…

Поглеждам се през огледалото на изминалата година и виждам само разлики. Дали се превърнах в жена или просто промених възгледите си? Дали се изморих да гоня вятъра или просто ми харесва уюта и топлината на камината? Дали слушам по-често разума отколкото сърцето си или просто те успяха да постигнат консенсус? Прочетете повече…

Нужен е огън, за да откриеш спокойствие…

Да отпиваш от кафето си сутрин и вкусът на горчивата напитка да разлива спокойствие по цялото ти същество. Да поглеждаш през прозореца и без значение какво е времето – слънчево, мрачно, дъждовно, снежно или пък ветровито – да знаеш, че всичко е наред и ще бъде наред. Да вярваш истински, Прочетете повече…

Дишам, дишам отново.

Трета поредна нощ будувам, за да изтрия следите, където сме се обичали. За трети път преглеждам дали някъде е останал спомен от присъствието ти. Май вече няма. Изчезнаха. Снимки, предмети, срещи. Убедих се. Не познавам човека, в когото си се превърнал. Благодаря ти, това улесни въпроса с изтриването. Може би Прочетете повече…

Клубовете ви са пълни, защото душите ни са празни

Събота вечер – ноември 17. Удобна тениска и клин. Небрежно вързана коса. Чипс и сода. Любима прегръдка и скучен филм. Смях. А после нещо, казано накриво. Отново смях и пак прегръдка. Любов. Събота вечер – декември 1. Спирала, грим, изкуствена усмивка. Накъдрена коса. Вечерен тоалет. Студ. Празнота. Лъскав клуб. Комерсиална Прочетете повече…

И най-милото ще отмилее, и най-близкото става далечно…

Днес ще пиша за любовта, за истината, за несправедливостта и за силата… За невъзможността да променя нещата, когато най-силно го искам. И за смисъла. Има ли въобще смисъл да ги променям, когато може би се случват за добро? Не искам да разказвам тази история почти толкова болезнено силно, колкото искам Прочетете повече…

За живота и работата – на прима виста и без цензура

Защото не вярвам, че съм създадена, за да работя от понеделник до петък, от 9 до 18. Не вярвам, че съм дошла на този свят, за да прекарвам най-хубавото време от деня си, печелейки пари, които дори не мога да похарча, защото съм твърде заета да ги изкарвам.