Най-добрият ми приятел

Най-добрият ми приятел

Когато ме питат кой е най-добрият ми приятел, отговорът на въпроса не е еднозначен. Аз самата определям себе си като личност с толкова много и разностранни интереси, че най-добрият ми приятел всъщност е сбор от хора. Каква всъщност е дефиницията за най-добър приятел? Човек, към когото се обръщаш в труден Прочетете повече…

Любов ли си или поезия?

Още една година е към своя край. Поредната. Декември винаги е време за равносметка. Какво постигнах? Докъде стигнах? По-добре ли съм от миналата година по това време? Колко крачки напред и движа ли се към целта, която съм си поставила?Живеем в общество на консуматори. Общество, което се грижи за кариерата Прочетете повече…

Клубовете ви са пълни, защото душите ни… са празни (Част 2-ра)

Винаги съм смятала, че хората се познават по петък вечерите. О, да, толкова е лесно да научиш историята на някого, ако само го попиташ какво е правил в петък. Самотата винаги стои тъжно прикрита зад силния грим и късите рокли, зад скъпото уиски и задимените клубове. Самотата има аромат на Прочетете повече…

Не мога да те изпиша…

Грешката на хората? Прекалено много се страхуват да не допуснат грешка. Честно, досега не съм съжалявала за нищо. Абсолютно нищичко през целия ми съзнателен живот. Е, осъзнавам, че той не е особено дълъг, но все пак. Случвало ми се е приятел да ми каже „Съжалявам, че пропуснах този и онзи Прочетете повече…

Да спечелиш войната…

Животът е тъжна поредица от илюзии. Понякога колелото се върти с такъв рязък и бърз замах, че е непростимо да отлагаме миговете. Не виждаме, не чуваме, не оценяваме, забъркани в мислите и ежедневието си. Не ни вълнуват малките неща. Не слушаме какво ни се казва, а само чакаме своя ред Прочетете повече…

Запомни тази нощ…

В онази нощ го видях за първи път. А очите му – очите му носеха хиляда обещания. Обещанията обаче са лошо нещо. Несбъдването им обикновено причинява болка. Страхувах се да погледна в тези очи. Ако го направех, рискувах да повярвам. А вярата води до разочарования. Да погледна беше равносилно на Прочетете повече…

Бедствие с име на жена

Аз съм бедствие. Бедствие под формата на жена. Буря, която застига в най-неочаквания момент и сама не знае какво да прави със себе си. И колкото повече се опитвам да се впиша в общество от сладки захаросани девойки, толкова повече се отличавам. Аз пиша, мисля и чувствам. Кое от кое по-лоши качества!

През призмата на една изминала година…

Поглеждам се през огледалото на изминалата година и виждам само разлики. Дали се превърнах в жена или просто промених възгледите си? Дали се изморих да гоня вятъра или просто ми харесва уюта и топлината на камината? Дали слушам по-често разума отколкото сърцето си или просто те успяха да постигнат консенсус? Прочетете повече…

Нужен е огън, за да откриеш спокойствие…

Да отпиваш от кафето си сутрин и вкусът на горчивата напитка да разлива спокойствие по цялото ти същество. Да поглеждаш през прозореца и без значение какво е времето – слънчево, мрачно, дъждовно, снежно или пък ветровито – да знаеш, че всичко е наред и ще бъде наред. Да вярваш истински, Прочетете повече…