Не мога да те изпиша…

Грешката на хората? Прекалено много се страхуват да не допуснат грешка. Честно, досега не съм съжалявала за нищо. Абсолютно нищичко през целия ми съзнателен живот. Е, осъзнавам, че той не е особено дълъг, но все пак. Случвало ми се е приятел да ми каже „Съжалявам, че пропуснах този и онзи Прочетете повече…

Да спечелиш войната…

Животът е тъжна поредица от илюзии. Понякога колелото се върти с такъв рязък и бърз замах, че е непростимо да отлагаме миговете. Не виждаме, не чуваме, не оценяваме, забъркани в мислите и ежедневието си. Не ни вълнуват малките неща. Не слушаме какво ни се казва, а само чакаме своя ред Прочетете повече…

Запомни тази нощ…

В онази нощ го видях за първи път. А очите му – очите му носеха хиляда обещания. Обещанията обаче са лошо нещо. Несбъдването им обикновено причинява болка. Страхувах се да погледна в тези очи. Ако го направех, рискувах да повярвам. А вярата води до разочарования. Да погледна беше равносилно на Прочетете повече…

Бедствие с име на жена

Аз съм бедствие. Бедствие под формата на жена. Буря, която застига в най-неочаквания момент и сама не знае какво да прави със себе си. И колкото повече се опитвам да се впиша в общество от сладки захаросани девойки, толкова повече се отличавам. Аз пиша, мисля и чувствам. Кое от кое по-лоши качества!

През призмата на една изминала година…

Поглеждам се през огледалото на изминалата година и виждам само разлики. Дали се превърнах в жена или просто промених възгледите си? Дали се изморих да гоня вятъра или просто ми харесва уюта и топлината на камината? Дали слушам по-често разума отколкото сърцето си или просто те успяха да постигнат консенсус? Прочетете повече…

Нужен е огън, за да откриеш спокойствие…

Да отпиваш от кафето си сутрин и вкусът на горчивата напитка да разлива спокойствие по цялото ти същество. Да поглеждаш през прозореца и без значение какво е времето – слънчево, мрачно, дъждовно, снежно или пък ветровито – да знаеш, че всичко е наред и ще бъде наред. Да вярваш истински, Прочетете повече…

Дишам, дишам отново.

Трета поредна нощ будувам, за да изтрия следите, където сме се обичали. За трети път преглеждам дали някъде е останал спомен от присъствието ти. Май вече няма. Изчезнаха. Снимки, предмети, срещи. Убедих се. Не познавам човека, в когото си се превърнал. Благодаря ти, това улесни въпроса с изтриването. Може би Прочетете повече…

Клубовете ви са пълни, защото душите ни са празни

Събота вечер – ноември 17. Удобна тениска и клин. Небрежно вързана коса. Чипс и сода. Любима прегръдка и скучен филм. Смях. А после нещо, казано накриво. Отново смях и пак прегръдка. Любов. Събота вечер – декември 1. Спирала, грим, изкуствена усмивка. Накъдрена коса. Вечерен тоалет. Студ. Празнота. Лъскав клуб. Комерсиална Прочетете повече…

И най-милото ще отмилее, и най-близкото става далечно…

Днес ще пиша за любовта, за истината, за несправедливостта и за силата… За невъзможността да променя нещата, когато най-силно го искам. И за смисъла. Има ли въобще смисъл да ги променям, когато може би се случват за добро? Не искам да разказвам тази история почти толкова болезнено силно, колкото искам Прочетете повече…