woman-looking-at-the-map-3935702

И да знаехме, пак щяхме…

„Независимо от това изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание“.  – Блага Димитрова Все бързахме с тебе уж към по-добър живот. Към бъдещето на магията, която свързваше душите ни като със сребриста нишка. С трепетно предчувствие живеехме за оня бъдещ миг, където душите Прочетете повече…

Да намериш себе си между страниците…

…или усещането за „Рай“ от Радослав Гизгинджиев. Когато светът е толкова лош, че четенето е единственото място, което те спасява. Когато животът е толкова труден, че се налага да бягаш в книгите, за да го забравиш за миг. И когато като цяло се налага да бягаш – от себе си, Прочетете повече…

Общество по време на… корона

Никога не съм си мислила, че ще пиша по толкова сериозна тема, а още по-малко ми е минавало през ума, че някога ще се наложи да изживея ужаса, който настъпи в световен мащаб през последните няколко месеца. Това най-вероятно ще е първото и последно нещо, което ще кажа по темата, Прочетете повече…

Да (не) обичаш на инат

2:03am. Ръми. Аз карам. Кракът ми е на газта, но се движа плавно през града, видимо без посока и цел. Обикалям и търся. Спокойствие. А то – в изобилие. Уж. Тихо е и коли почти не минават. Петък вечер – може би вече са се настанили в клубовете, където смятат Прочетете повече…

Най-добрият ми приятел

Най-добрият ми приятел

Когато ме питат кой е най-добрият ми приятел, отговорът на въпроса не е еднозначен. Аз самата определям себе си като личност с толкова много и разностранни интереси, че най-добрият ми приятел всъщност е сбор от хора. Каква всъщност е дефиницията за най-добър приятел? Човек, към когото се обръщаш в труден Прочетете повече…

Любов ли си или поезия?

Още една година е към своя край. Поредната. Декември винаги е време за равносметка. Какво постигнах? Докъде стигнах? По-добре ли съм от миналата година по това време? Колко крачки напред и движа ли се към целта, която съм си поставила?Живеем в общество на консуматори. Общество, което се грижи за кариерата Прочетете повече…

Клубовете ви са пълни, защото душите ни… са празни (Част 2-ра)

Винаги съм смятала, че хората се познават по петък вечерите. О, да, толкова е лесно да научиш историята на някого, ако само го попиташ какво е правил в петък. Самотата винаги стои тъжно прикрита зад силния грим и късите рокли, зад скъпото уиски и задимените клубове. Самотата има аромат на Прочетете повече…

Не мога да те изпиша…

Грешката на хората? Прекалено много се страхуват да не допуснат грешка. Честно, досега не съм съжалявала за нищо. Абсолютно нищичко през целия ми съзнателен живот. Е, осъзнавам, че той не е особено дълъг, но все пак. Случвало ми се е приятел да ми каже „Съжалявам, че пропуснах този и онзи Прочетете повече…

Да спечелиш войната…

Животът е тъжна поредица от илюзии. Понякога колелото се върти с такъв рязък и бърз замах, че е непростимо да отлагаме миговете. Не виждаме, не чуваме, не оценяваме, забъркани в мислите и ежедневието си. Не ни вълнуват малките неща. Не слушаме какво ни се казва, а само чакаме своя ред Прочетете повече…

Запомни тази нощ…

В онази нощ го видях за първи път. А очите му – очите му носеха хиляда обещания. Обещанията обаче са лошо нещо. Несбъдването им обикновено причинява болка. Страхувах се да погледна в тези очи. Ако го направех, рискувах да повярвам. А вярата води до разочарования. Да погледна беше равносилно на Прочетете повече…